Колоездене+

Павел Андонов и страстта му към едноколките

Представяме ви Павел Андонов – едноколесният воин на Пловдив. Той беше причината за първи път на състезание в България да включим категория „Едноколки“ – ХСО Младежки хълм – Пловдив.

Казвам се Павел Андонов, едноколоездач от Пловдив. В пети клас се научих да карам велосипед, но баща ми реши, че е опасно да се кара в града и командирова семейната „лястовичка“ на село. Карането на колело беше като награда за изпълнение на земеделска работа в двора. След казармата станах пощальон с велосипед – разнасях вестници и списания в Пловдив. За първи път се качих на едноколка (юнисайкъл) през 2012 година в градината до централния площад. Едно момче, Яшо от София, показваше как се кара монобайк. Имаше награда за смелчаците, които се задържат повече време на седлото – три лъскави като огледало 20 цолови едноколки примамливо очакваха успелите да завъртят два пълни оборота с курбелите им. Няколко човека упорито се опитвахме да „тръгнем“ но само две момчета успяхаха да си тръгнат с ново возило. За съжаление аз не бях от тях. По-късно същата година си купих 20 цолова нова лъскава китайска едноколка. На 45 години започнах всекидневно да опитвам да се задържа върху нея и да я управлява. В края на първата седмица успях да измина 5 – 6 метра. С всеки изминал ден увеличавах разстоянието и придобих увереност, че мога много повече. Няколко пъти карах по 10 км. до работа и обратно. В следващите 5 години поизоставих едноколките. През май 2018 година започнах работа в Слънчев бряг. С 20 цоловия юнисайкъл започнах да си припомням уменията. Не след дълго обикалях из курорта, а след няколко седмици успях да стигна до Несебър, Свети Влас и Равда.
Започнах да търся себеподобни. Гледах видеоклипове с бързи ездачи с големи едноколки, приведени и хванали с ръце някакви малки дръжки напред… Страхувах се за тях и изпитвах уважение, че са постигнали стабилност, увереност и бързина. Прибрах се в Пловдив, сглобих си 26 цолов юнисайкъл и започнах да свиквам с по-високата позиция на тялото. Всекидневното каране на по-голяма едноколка ми даде самочувствие. Постепенно увеличих скоростта. Започнах да въртя обиколки на Гребната база. Правих си и велопреходи до близките села. През май 2019 година отново се озовах в Слънчев бряг и естествено взех и 26-цата. В преходите си достигнах по-далечни села – Кошарица, Ахелой, Тънково, Оризаре, Гюльовца, Гълъбец, Горица, комплекс Елените. На няколко пъти отивах до град Поморие и веднъж до Бургас.
Във фейсбук открих Sofia Unicycle Club – софийския клуб по едноколоездене и се свързах с основателите му Гео и Галина. На 22.09.2019 година участвах в ден на мобилността като предоставих 2 едноколки на желаещи да опитат баланса си с моя помощ и съвети. Радвах се, че имаше деца и възрастни, които имаха смелостта да излязат извън зоната си на комфорт. Същата година участвах в тренировка на клуба. Беше вълнуващо и запомнящо да си сред съмишленици да почувстваш взаимопомощ и отборен дух. От 2020 година реших да работя в Пловдив, като съботите и неделите да участвам в състезания. Направих успешни участия на „Великденския маратон“ и „Асеновградски баири“ в късите трасета, „Спици и бодли“ 45 км, дуатлон „Карловска пролет“ – бягане, колоездене с едноколка. На купа Леденика 2020 – постигнах време 1:11часа с 36 цолова едноколка и дължина на курбели 145мм, преодолявайки изкачвания от 7%. Имам 2 участия на колообиколка „Европа на колела“, 2 участия на „Витоша 100“, от които второто завършено за 14:30 ч. Взех участие и на велотур „Момчиловци“ и „Персина байк“. На „Дунав Ултра“ през 2022г. изминах около 700 км за 6 дни и половина.

Председател на УС на КК Курбел.
UCI Level II Треньор по Планинско колоездене.
Съдия по Планинско колоездене.
Член на МТБ Комосията към Българска Федерация Колоездене.
Лизензиран Планински водач.
Моб. - 089 468 71 03